САНДЪКЪТ С УМЕНИЯ НА МАНИФЕСТОРА

По своята същност Манифесторите са най-близо до обществото. Те следят неговото развитие. За разлика от Прожекторите, които следят по-отблизо развитието на своята група.

Ако си спомните описания на Манифестори, ще намерите много индикации, че Манифестът е самотник, но разбира се, той се нуждае от хора. И не просто някакви конкретни, а всички. Обществото е от особено значение за Манифестора. Това е полето за неговата реализация.

Дори да е изключително племенен, той ще се опита да направи цялото си племе максимално приспособено към обществените реалности и може би дори ще се опита да издърпа племето си над минимално приетите норми.

Затова през целия си живот Манифесторът непрекъснато се учи. Опитва едно нещо, после опитва друго. Създава един малък пъзел, като мозайка от умения му, който той непрекъснато попълва. И до средата на живота си всеки Манифестор живее с чувството, че все още не е намерил перфектната рецепта, че може да има нещо друго, че трябва да допълва уменията си, че трябва непрекъснато да расте.

Тази надпревара е естествено състояние за Манифестора. Може да свикне дотолкова, че дори да не го възприема като проблем. В крайна сметка той се развива и дори да няма полза от всичко това, на кого му пука? Между другото, изразът „развивай се или умри“ несъмнено е измислен от Манифестор.

Манифестът чувства, че всичко, което преживява през живота, по някакъв начин ще му помогне. Единственият проблем е, че усещайки всичкия си потенциал зад гърба си, Манифесторът често не вижда полето къде да го приложи. Тук искам да ви успокоя, когато се появи такова поле, веднага ще усетят кои от техните умения са налични за даден процес. Изненадвайки останалите и сами се изненадат. Като цяло Манифесторът е някакъв сандък с лични умения, за който той знае, но е забравил къде е скрил ключа за ключалката. Разбира се, това е досадно. Има потенциал, който не може да прояви. А той самият се появява, когато му дойде времето.

Всъщност той формира база, която ще се превърне в неговата опора през втората половина от живота му и ще се разгърне напълно, ставайки достъпна. А до 40 години целият му живот е непрекъснати експерименти и постоянно учене.

Разбира се, може да се развива и учи самостоятелно. Но не трябва да забравя, че мотивацията му „ще ходя на курс с цел“ не е правилна. Трябва да е друга. "Развивам се в това, което ми се струва интересно, и ако това не ми носи ползи, поне харесвам този курс." Не трябва да търси отговор "защо?".Той ще се намери с времето, единственото важно нещо е, че харесва това, което прави.

Текст: Ренат Шакиров